Анатомия на едно отказване

Анатомия на едно отказване

24.4.2021 г.
Отказването на цигарите не е шега работа, да знаеш. Казва ти го човек с трицифрена сума опити зад гърба си.

Започнах да отказвам цигарите горе-долу откакто пропуших. Е, може би не точно от тогава, но да кажем, че с нарастване на стажа ми на пушач пропорционално се увеличаваше и броя на отказванията ми на годишна база. По едно време бях стигнал дотам, че ги отказвах на края на почти всяка изпушена кутия(цигари НИКОГА не се отказват при пълна кутия – това е закон). Всичките ми опити бяха неуспешни, но затова пък протичаха по подобен начин. Накрая спрях да пуша без дори да се опитвам, но това е тема на цяла една книга.

От дългогодишния си опит на пушач-отказвач мога да кажа, че всяко отказване преминава през няколко етапа:

Първо, естествено, се започва с вземането на решение. По принцип това е най-лесната част от отказването, защото пушачите обикновено лесно обещават, но при изпълнението са хлъзгави като политици – за тях обещано изобщо не е равно на изпълнено. А и като решиш или кажеш, че няма да пушиш това не означава, че ще стане сега на момента.

Обикновено решението за спиране на цигарите се взема спонтанно и почти винаги е породено от някакво събитие. Например:

- Внезапно усещане за здравословен проблем – да усетиш необичайно пробождане в гърдите, или да се закашляш така, че да не можеш да си поемеш дъх, или да почустваш, че с тялото ти се случва нещо неестествено, но не добро. В тази ситуация пушача, който до днес се е считал за абсолютно неподвластен на вредните действия на цигарения дим(поради това, че е много по-здрав от другите и освен това е голям късметлия) изведнъж осъзнава, че и той е смъртен като всички останали и решава, че трябва да вземе спешни мерки, за да защити статуса си на цигаронедосегаем.

- Внезапно ядосване на цигарите и на себе си – това се случва доста често при ранообразни ситуации: когато се събудиш сутрин след изпушени стотина цигари и се чувстваш като жив труп; когато дадеш последните си пари за кутия цигари, а в същото време не си закусвал дори; когато се задъхаш от изкачването на 3 съпала наведнъж; когато видиш някой твой познат-непушач приличащ на манекен; когато без да искаш пресметнеш колко пари даваш за цигари на месец; когато се качиш в колата и те лъхне миризма на умрели животни.

Това са двете събития, които най-често предизвикват решението за отказване, но има и други най-разнообразни поводи за това – например наближаваща важна дата, дадено(най-безотговорно и неразумно) обещание към някой близък, сънуване на страшен сън или просто ей така, да видят другите, че и аз мога да направя нещо в живота. Какъвто и да е повода, вземането на решение винаги е:

- спонтанно – пушача винаги решава в резултат на някаква емоция, едва ли някога някой пушач е обмислял с дни да откаже цигарите или не

- героично – в резултат на тази емоция пушача героично и безразсъдно заявява пред целия свят „Повече никога няма да пуша!!!

- необмислено – понеже решението е спонтанно и героично то обикновено е и необмислено. Затова когато обещалият осъзнае какво е направил веднага добавя към горното изречение „От утре/ от 1-ви / от понеделник“. Така се отива към следващия етап от отказването.

Този етап е подготовката. Това е много важна част от целия процес, защото тук стават някои метаморфози. Най-вече това е момента, в който се сблъскват решителността и съмненията. Решителността идва от спонтанно взетото решение, че повече така не може, че този път ще видят те(всички онези, които не вярват, че можеш да ги откажеш), че трябва вече да направиш нещо и т.н. Съмненията обаче се пораждат както от досегашните неуспешни опити, така и от мисълта, че НИКОГА повече няма да пушиш(тоест НИКОГА – край, свърши, каквото беше – беше) и от факта, че останалите ще продължат да си пафкат.

В резултат на сблъсъка на решителността и съмненията пушача доста често се отказва от намеренията си или ги отлага за по-късно(което по-късно естествено означава НИКОГА). Това обикновено се случва в деня след вземането на решение, когато изтрезняването идва, героизма си отива и на пушача просто му се пуши зверски(от мисълта за отказване на цигарите му се допушва двойно повече). И той промърморва нещо от рода на „Абе на мен не ми е проблем да ги откажа, ама аре друг път, че сега няма време ...“ и прогонва лошите мисли за отказване надалеч. Така де, то днес всичко си му е наред, защо да ги отказва. И историята приключва тук.

Ако обаче пушача продължи с героичния си поход към отказването на този етап той взема мъдрото решение да го разсрочи във времето, тоест да го направи възможно по-късно. Оправданията му са: да може да се подготви психически; или да пуши през това време колкото може повече, за да се отврати и после да му е по-лесно; или обратното – постепенно да намали цигарите, за да подготви организма си и още най-различни подобни щуротии. Общо взето това е като момента, в който разбираш, че трябва да отидеш на зъболекар и се стремиш да отложиш посещението максимално дълго. В резултат на тези оправдания се избира една знаменателна и възможно най-отдалечена дата и се започва подготовката, която се изразява в неконтролируемо пушене.

По време на тази подготовка пушача се опитва да не мисли за това, което го очаква, защото то е още далеч, но картинката на бъдещият му живот неминуемо изплува в съзнанието му. А тази картинка е тъжна и жестока – живот без цигари ЗАВИНАГИ, край на всичко, което в момента прави в компанията на цигарите, зверски мъки заради липсата на никотин, и всичко това докато другите продължават да пушат. Пушача все по-често се чувства като обречен на смърт, всъщност не на смърт, защото тя настъпва за миг и всичко свършва, чувства се като осъден на доживотен затвор без право на помилване – една безнадежна агония, която ще продължи докато е жив...

За да разсее тези черни мисли, а и да си вдъхне малко сили, пушача обяснява на всеки срещнат как от деня Х спира да пуши и само стой и гледай какво ще стане тогава. Това си го казва и на себе си и дори оптимистично се напъва да си представи живота без цигари, но като се сети как другите ще продължат да пушат, а той само ще си гризе ноктите от яд и картинката пак става тъжна и жестока. На моменти пушача частично успява да се разведри с някои приятни мисли – например как ще си купи нова кола със спестените пари от цигари за 2 месеца, но в следващия момент с новата си кола мислено се разминава със своя приятел, яхнал дъртата си таратайка, но гордо спуснал ръка, държаща запалена цигара през прозореца; тогава пушача се замисля за смисъла на живота, припомня си девиза на пушачите „Веднъж се живее!“ и от отчаяние запалва една от последните цигари в живота си. И пристъпва с наведена глава към следващия етап – отказването.

Пушача и добре да живее идва ДЕНЯ на отказването. Идва по-бързо от очакваното, колкото и много време да си е дал. В деня преди ДЕНЯ пушача изпушва последната си кутия с цигари, прощава се с живота си и заспива. И посреща първия ден без цигари.

Всъщност този ден не е чак толкова труден по няколко причини:

- пушача все пак е донякъде надъхан този път да успее и да покаже на света какво може

- освен това е казал на всички, че от днес спира да пуши, така че срамът да не се изложи също е сериозен фактор

- и най-вече – толкова много е пушил последните дни, че сега наистина малко се е отвратил от цигарите и не му се пуши особено, поне до обяд.

В този първи ден, изпълнен с вълнение и ентусиазъм, пушача съобщава на всички около него, че вече не пуши и край, свърши се, той вече е нов човек и всички, които не вярваха сега ще видят, и той като каже нещо – така става и няма мърдане. Освен това великодушно подарява останалите му цигари и запалки, защото няма да му трябват НИКОГА повече(всъщност цигари почти никога няма за подаряване, защото пушача ги изпушва до последния фас, дори и с риск да умре). Цял ден бившия вече пушач снове между довчерашните си колеги, порицава ги остро за тяхното малодушие и липса на воля, обяснява колко добре се чувства и как ИЗОБЩО не му се пуши и ги подканя час по-скоро да последват и те светлия му пример.

Общо взето първия ден за отказващия цигарите е като първия учебен ден за учениците – заради еуфорията от началото на новата учебна година те забравят, че всъщност започва ученето и свършва ваканцията, а не обратното, учителите са мили и добри и няма учебни часове. Но на следващия ден те се сблъскват с реалността – учене, тормоз и мъка.

Нещо подобно се случва с пушача на втория ден от отказването – действителността изблъсква ентусиазма и го връхлита със страшна сила. А действителността е плашеща – след цял ден въздържание на пушача му се допушва яко, каквото и да прави мисли само за цигари, опитва се да си представи как ще изкара така до края на живота си и му се доплаква, а за капак на всичко останалите пушачи продължават да си пафкат сладко-сладко и хич не се съобразяват с неговите драми.

Доста от пушачите осъзнават безсилието си и приключват с отказването още в този момент - така де, за какво да се мъча, като така и така няма да успея, пък и си прочистих организма за 24 часа, така че пак си е нещо.

Някои пушачи сменят стратегията – решават да продължат с отказването, но да смекчат правилата – да могат все пак да пушат по някоя и друга цигара дневно, за да не стресират тялото си толкова рязко. Резултата от това смекчаване трае около час, след което се казва едно „Абе айде друг път ще ги отказвам“, купува се нова кутия и набързо се наваксва пропуснатото от вчера.

Част от пушачите обаче продължава по трудния път към успеха, но ако вчера този път е бил почти равен, днес ги чака сериозно изкачване. Всяка мисъл вече е насочена към цигарите и никакво занимание не можа да я измести от тях. Пушача долавя непрекъснати сигнали за нужда от цигара. Принуден е да не пие кафе и да не почива в работата, защото само като си помисли за това и откача. Постоянно дъвче и яде нещо, но от това само му се допушва още повече. Главата му ще се пръсне от нещо, което според него е 100% липса на никотин. А всички останали продължават да пушат безмилостно ...

Трети ден без цигари – положението е отчайващо. Волята и нервите на пушача са на предела си. Поне 10 пъти е на косъм от запалване. Нещата отиват към обичайния завършек ...

Един от следващите дни – пушача вече се чувства като човек, който виси на въже над дълбока пропаст – иска да продължи да стиска, за да не падне, но ръцете му сами се отварят. Последна надежда – пушача си казва „Ще запаля само една цигара и после продължавам да не пуша“. Това обикновено е и последната му мисъл като непушач. Запалва така мечтаната цигара, изпушва я и ... спира да се самозалъгва, защото му е ясно, че всичко вече е приключило и той не може да се върне пак към мъките си от последните дни. Купува си една кутия, проклина се за своята слабохарактерност и се връща към обичайното си състояние.

В този момент пушачите са колкото облекчени, че са се отървали от адските мъки, толкова и ядосани на себе си, че не са издържали и този път. Те се обсипват с обвинения и се измъчват от съжаления, но когато запалят поредния фас си казват онова вълшебно „Веднъж се живее“, което слага край на угризенията им. До следващия път, когато пак нещо ще стане и те ще размахат геройски знамето на победата!
Автор: www.bezcigari.bg
За пушачите и e-пушачите

За пушачите и e-пушачите

- Пушиш ли още?
- Не, минах на IQOS
- ???
 
Най-добрата сделка!

Най-добрата сделка!

Всеки пушач има шанс да направи сделката на живота си като просто не прави нищо. И като спре да пуши ...
 
Цигарата – майка на мизерията!

Цигарата – майка на мизерията!

Не, пушача не е мизерник, той просто създава мизерия и живее в нея.
 
Това, което не ме убива ...

Това, което не ме убива ...

a) ме прави по-силен
б) ме прави по-слаб
в) ще ме убие по-късно
Или какво е общото между пушачите и спортистите?
 
С цялото ми неуважение

С цялото ми неуважение

Размисли и страсти за егоизъм, цигари и шкембе-чорба в неочаквана комбинация!
 
Лошия пример на ''добрия'' родител

Лошия пример на ''добрия'' родител

Крушата не пада по-далеч от дървото или защо децата в семейства на пушачи пропушват много по-често от тези, в семейства на непушачи.
 
Цигарата и тийнейджърът през миналия век

Цигарата и тийнейджърът през миналия век

Aко пушиш си на върха, а ако не пушиш – на дъното на неписаната тийнейджърска класация през 20-ти век.
 
Стига си го мислил, просто го направи!

Стига си го мислил, просто го направи!

Или защо всеки човек има нужда да бъде малко по-малко възрастен и малко повече дете - житейски уроци за порастнали
 
Отказването е най-лесното нещо на света ...

Отказването е най-лесното нещо на света ...

Знам, защото съм го правил хиляди пъти … Тези думи на писателя Марк Твен са станали нарицателно за това колко лесно изглежда отказването на цигарите, а колко трудно е всъщност.
 
Най - (не)работещите методи за отказване на цигарите

Най - (не)работещите методи за отказване на цигарите

Който иска да спре пушенето просто го прави, останалите търсят най-правилния начин за отказване ...
 

Остави своето мнение или коментар

Твоето име:
Твоето мнение:
Уважаеми посетителю, знам, че не си тук за да обиждаш, хейтиш, използваш нецензурни думи и други подобни деяния. Ако все пак в написаното от теб мнение или коментар присъства текст, който може да наруши добрия тон ще бъда принуден да го премахна.
Все още няма мнения и коментари. Бъди пръв!