Навик или необходимост е пушенето?

Пушенето обикновено започва от една младежка глупост. Разбира се, за тази глупост е имало „сериозна“ причина – желание да се докажеш, подражание на другите, скука и разни други, все „сериозни“ поводи за пропушване.

С времето тези „сериозни“ причини бързо губят своята основателност и още по-бързо стават несериозни. Накрая причините за пропушването изчезват, но навикът остава и пушачът продължава да пуши, често до края на живота си. Нещо повече – с времето повечето пушачи осъзнават, че пушенето е опасно, глупаво, гадно, тъпо и каквото още се сетиш. Но въпреки това те продължават да пушат. Всеки ден посягат към кутията с цигари като хипнотизирани и не могат да спрат да го правят.

На какво се дължи това продължаване на младежката глупост и невъзможността за нейното преодоляване?

Двигателите на тази идиотщина са 2 – необходимостта и навикът.


Необходимостта
Пушачите са развили физическа зависимост към никотина и имат нужда от постоянния му прием, а прекъсването му предизвиква симптоми на абстиненция. Но колко силна е тази зависимост и колко трудно е тя да бъде преодоляна?

Отговорът на този въпрос няма как да е еднозначен, защото при всеки човек е различно. Тук оказват влияние редица фактори, като възраст, пол, генетика, продължителност и интензитет на пушене и много други. На пръв поглед зависимостта към никотина изглежда, а и повечето пушачи вероятно ще я определят, като много силна и трудно преодолима. Но за мен това изобщо не е така и съм убеден, че прекъсването на тази зависимост може да стане лесно и безболезнено.

Навикът
Това е другото име на психологическата зависимост към пушенето. Мозъкът на дългогодишния пушач е изградил дълъг списък с дейности и състояния, в които цигарата трябва задължително да присъства и настоятелно му напомня да запали при всяко едно от тях. А пушачът ги усеща като сигнали на тялото за нужда от никотин и е убеден, че има необходимост да пуши.

Сигурно сам ще се сетиш за много случаи, в които си палил цигара по навик, защото винаги си пушил в тази ситуация, а не защото си имал физическа нужда от това. А колко често наистина си изпитвал необходимост от никотин или си усещал някакви симптоми на абстиненция? Сега най-вероятно ще ми отговориш, че това го преживяваш всеки ден и затова изпушваш всяка една цигара.


Точно тук е големият проблем на пушачите – смесването на навик и необходимост до степен, в която не могат да ги разграничат. В резултат на което те възприемат всеки сигнал на мозъка си да запалят като сигнал на тялото за нужда от никотин или симптом на абстиненция. И посягат към цигарата с убеждението, че това е чисто физическа необходимост, а не навикът им да пушат при всяка позната ситуация.

Навик или необходимост е пушенето?

Ако попиташ няколко пушача за мнението им по въпроса, повечето от тях най-вероятно ще кажат, че те пушат и не могат да спрат цигарите заради необходимостта, която тялото им изпитва от постоянното приемане на никотин. Според тях в резултат на дългогодишната употреба на цигари организмът им толкова е привикнал към никотина и всички други отрови в цигарения дим, че има нужда от тях, както има нужда от храна и вода. Заради това отказването на цигарите е толкова трудно, а евентуалното спиране на пушенето би им се отразило изключително негативно. Някои пушачи дори са чували за един пушач, който толкова бил свикнал с цигарите, че като ги спрял рязко и умрял от липса на никотин.

Това, естетвено, са пълни глупости и обичайните оправдания на пушачите, които не искат или не могат да спрат цигарите.

Казвам го като човек, който е извършил този невероятен „подвиг“. След много години стаж като пушач спрях да пуша изведнъж, без да намалявам цигарите и без да подготвям организма си за изпитанието, което го очаква. Мога да кажа, че всичко мина леко и безпроблемно. Не умрях, не се разболях, нищо не ми стана заради това, че спрях да тъпча тялото си с отрови. Прекъснах дългогодишната зависимост, която имах, без да изпитам никакви трудности. И разбрах, че навикът ми да пуша, всъщност е бил много по-силен от необходимостта, която организмът ми е изпитвал.

Всичко е в главата на пушачите. За всичко е виновен мозъкът и асоциациите, които той прави между задоволяването на нуждата на организма от никотин и момента на изпушване на една цигара. Всички тези асоциации водят до там, че пушенето се отъждествява с удовлетворяването на някаква потребност на организма, дори когато такава потребност изобщо не е съществувала. А това води до постоянно желание за пушене, което не е породено от необходимост на тялото, а от асоциация на мозъка.

Цялата „магия“ се крие в ритуала на изпушване на една цигара. Тази магия започва от момента в който ни се допуши. Обикновено това е състояние(изнервеност, нетърпение, отпуснатост)или действие(пиене на кафе, чакане на някого, купонясване), което ние свързваме с пушенето. Когато изпаднем в такова състояние или извършваме такова действие мозъкът ни сигнализира, че имаме нужда от нещо, и тази нужда ще бъде удовлетворена само с цигара.

След това идва момента на пушене – от запалване на цигарата, през ритуалното вдишване и издишване, през замайването от поглъщането на тютюневия дим и дразненето на гърлото и т.н. Всяка една част от този процес мозъкът ни възприема като задоволяване на потребност и ни дава съответните сигнали за това. В резултат на което пушача се кефи на миризливия фас и гадния дим, който гълта и казва, че пушенето му дава толкова много и той не би могъл да живее без цигари.

Ето заради тази заблуда на мозъка пушачите искат да пушат, и харесват цигарите, и мислят, че те им дават невероятно удовлетворение, и са убедени, че имат необходимост от тях, и заради това се провалят при всеки опит за отказване. Защото за пушача да откаже цигарите е почти същото като да откаже храната – и от двете неща има жизнена необходимост, и без което и да е от двете не би оцелял дълго време.

Проблемът с пушенето е в главата на пушача, а не в тялото. Когато престанеш да възприемаш цигарите като нещо хубаво, а осъзнаеш, че те са най-гадното нещо на света, тогава отказването няма да е трудно.

Когато победиш навика необходимостта ще изчезне сама!