Защо пропушваме?

Сигурно си изпадал в ситуация, в която си се ядосвал на цигарите и на себе си, блъскал си глава в стената и си се питал „Защо пропуших? Защо направих тази глупост? Ако можех да върна времето назад никога нямаше да запаля цигара!“

А всъщност някога потърсил ли си отговор на въпроса „Защо започнах да пуша?“ Ако не си аз ще ти кажа моята гледна точка по темата.

Хората пропушват, разбира се, от глупост. Няма как да е иначе, защото пушенето е изключително тъпо нещо. Какво обаче поражда тази глупост? За мен причините са 2:

Хората около нас, които пушат
Ние сме социални същества и за нас отношенията с околните са много важни. Те определят до голяма степен нашия живот. А по отношение на цигарите имат ключова роля. Ако никой на света не пуши, едва ли ще ти хрумне нещо толкова тъпо, като това да смучеш дим от един тлеещ фас, да го гълташ и след това да го издишваш. Но когато около нас хората го правят масово, това вече напълно променя нещата. Пушенето става не просто гълтане на отровен дим, а социален акт, който ние също трябва да извършим, ако искаме да сме част от обществото. Затова не е трудно да си изградим редица стереотипи, които да оправдаят ГЛУПОСТТА:
- Щом другите го правят, значи, е яко (нищо, че кашлят като магарета...).
- Ако аз не пуша, както правят другите, сигурно ще пропусна нещо много важно (да, ще пропуснеш отделянето на гадна миризма от дрехите и устата си...).
- Еди-кой си е постигнал нещо и пуши, значи, и аз трябва да пуша (само че той не е постигнал нещото благодарение на цигарите и му се иска да се гръмне заради това, че е пропушил...).

Всички пропушваме, защото и другите пушат. За съжаление, когато човек е млад, приема, без особено да се замисля, глупостта на околните и с гордост я превръща в собствена ГЛУПОСТ.

Подсъзнателното промиване на мозъците ни
Промиването на мозъците ни е висше изкуство, което производителите на цигари, за съжаление, владеят до съвършенство и прилагат безскрупулно. В резултат на това ние си изграждаме образи, съставяме мнения, оформяме възгледи и желания, които ни водят към едно – вярваме, че цигарите са готини и си струва да пушиш въпреки всички отрицателни последствия:
- Ако не пуша, ще изглеждам много смотан (Да, ако смотан означава здрав, разумен и ухаещ добре).
- Ако пуша, ще изглеждам много „отворен“ (Да, ако „отворен“ означава кашлящ и смърдящ).
- Пушенето е върхът! (Да, ако за теб върхът е да си долен наркоман).

Някои манипулатори и манипулации дори не забелязваме, други са очевадни, но всички те вършат своята работа. Рекламите и медиите имат основна роля в този процес. Те изграждат у хората това възприятие за цигарите, което ги прави желани и незаменими. Пушенето става начин на изява и доказване, а не просто гълтане на отровен дим. Тази манипулация започва от раждането ни и продължава през целия ни живот. И резултатът е потресаващ – всички знаят колко отвратителни и опасни са цигарите, но въпреки това ежедневно хиляди хора пропушват.

Хората около нас и промиването на мозъците – заедно тези два фактора работят перфектно!

Факт е, че хората започват да пушат най-много в детско-юношеските си години – близо 9 от 10 човека пропушват преди 18-годишна възраст. Само че този процес започва много по-рано.

Децата се раждат и израстват в свят на пушачи. Много от тях и в семейства на пушачи. Цигарите и пушенето съпътстват хората от първия им ден на този свят. От най-ранната си възраст децата виждат как възрастните около тях пушат и възприемат това като част от живота. Пушенето е нормално и естествено удоволствие, което обаче имат право да изпитат само големите. За децата е забранено и това го прави още по-желано. Те го възприемат като символ на порастването си, а всяко дете иска да порасне колкото може по-бързо. В същото време съзнателно и подсъзнателно мозъците им биват промивани и манипулирани, за да могат да приемат цигарите като нещо страхотно и желано. И когато тези деца пораснат, те вече са готови да станат част от милионите пушачи.

За младежите пушенето е израз на всичко, което искат да бъдат или да не бъдат. То е начин да заявят себе си пред другите, протест срещу родителите и обществото, демонстрация на сила и непукизъм. Пушенето ги издига над досадните правила, които важат за останалите. Цигарата е пропуск за света на големите и успелите и всеки желае да се сдобие с него! Тези, които не искат, изпадат в лигата на задръстените, а там животът въобще не е толкова хубав...

В резултат на това най-естественото нещо за един подрастващ пубертет е да лапне един миризлив фас и това да го издигне в очите на останалите до неподозирани висоти.

Това е пропушването – тийнейджърска глупост, която прераства в навик за цял живот. Но ако тийнейджърска глупост е обяснима и простима, то продължението и е нещо, което превръща порастналия пушач е един порастнал ГЛУПАК.