Защо се пристрастяваме?

Всеки човек пропушва по свое желание. То е породено от глупост, но въпреки това е осъзнато действие и избор на кандидат-пушача. Не можеш да пропушиш без да искаш. Всеки започва по някаква причина и защото го желае.

За разлика от пропушването, което е осъзнато действие, човек се пристрастява към цигарите, без да реши, че го иска, и без да има контрол върху този процес. То става неусетно и пушачът не разбира, че се пристрастява, докато не стане късно.

Той е решил, че иска да пуши, и го прави, за да свикне с гадния вкус на цигарите. Мисли си, че както сам е взел решението да започне, така и сам ще може да спре, когато пожелае. Но човек, който не се е сблъсквал с цигарите, не подозира какво представляват те и как действат. Той продължава спокойно и си мисли, че всичко е под контрол до момента, в който се опита да контролира пушенето си. Изглежда му лесно и просто, но изведнъж разбира, че е попаднал в капан, от който няма измъкване. Постепенно осъзнава, че не той контролира цигарите, а те контролират него. Вече е пристрастен!

Какво означава човек да е пристрастен към цигарите и пушенето? Най-общо казано това е създаване на физическа и/или психическа зависимост към тях. Никотинът е главният виновник за пристрастяването ни към цигарите. Той, както и всички други наркотици, спада към т.нар. „психоактивни“ вещества (още наричани „психотропни“). Тези химически вещества влияят върху работата на мозъка на човека, в резултат на което се променят настроението, съзнанието, мислите, чувстват или поведението му.

Когато пушачът вдиша тютюневия дим, той навлиза в белите дробове, където никотинът се абсорбира и попада в кръвта. След това той бързо достига до мозъка, където въздейства на никотиновите холинергични рецептори, предизвиквайки освобождаване на химически вещества, наречени „невротрансмитери“. Те са различни видове и действат по различен начин, но най-общо казано предизвикват психоактивни ефекти на възбуда, стимулация, модулация на настроението и удоволствие, които ние свързваме с пушенето. Освен това тези невротрансмитери, заедно с други вещества, съдържащи се в цигарения дим, предизвикват пристрастяването към никотина, което се проявява в желание за редовното му приемане.

Когато спре приемането на никотин и нивото му в организма намалее, се проявяват симптоми на раздразнителност, депресивно настроение и безпокойство. Това са така наречените абстинентни симптоми или абстиненция.

Основите на никотиновата зависимост е комбинацията от усещанията, които получаваме при употребата на никотина и преодоляване на абстинентните симптоми. В първия случай постигаме търсен и познат ефект на възбуда и удовлетвореност, а във втория – преодоляваме усещане за неудовлетвореност и безпокойство. Комбинацията от двата ефекта е изключително силна и поддържа постоянната ни нужда да приемаме никотин.

Редовният прием на никотин развива невроадаптация, или толерантност към него. Най-общо казано това е намаляване на ефекта му върху организма, в резултат на което се налага увеличаване на приеманото количество. Този процес ние възприемаме като свикване с цигарите и на него дължим желанието си да пушим повече.

Това представлява физическото пристрастяване към никотина – създаване на зависимост към него, която се изразява в непрекъсната необходимост от приемането му. Настъпва бързо и държи пушача здраво в хватката си. И го кара да пуши все повече и повече.

Тази зависимост обаче е подкрепена и от нещо друго, което аз определям като психическо пристрастяване към цигарите и което според мен е причината отказването при повечето пушачи да става изключително трудно или да е невъзможно.

При редовно пушеше пушачът свързва специфични настроения, ситуации или фактори – сигнали свързани с пушенето – с ефекта от приемане на никотина. Връзката между такива сигнали и очакваното въздействие на никотина върху мозъка и произтичащото от това желание за употребата му представляват форма на кондициониране. Когато се повтарят много пъти подобни ситуации се превръщат в силен сигнал за предизвикване на желанието ни да запалим. Желанието за пушене се обуславя и поддържа в голяма степен от такова кондициониране.

Типичен пример за това е „класиката“ сред пушачите – кафе с цигара. Пушачът, който е свикнал да пие кафето си с цигара, усеща желание за пушене още при първата глътка. Всъщност на пушача започва да му се пуши още в мига, в който си помисли за кафе. И тук няма значение дали последно е палил цигара преди 3 часа или преди 3 минути – желанието му е еднакво силно. Защото то е породено не от физическата му необходимост от никотин, а от психологическия ефект на асоцииране на пиенето на кафе с пушенето.

На практика всичко, което съпътства момента на пушенето, може и се свързва от мозъка ни с ефекта от приемане на никотина. Затова на повечето пушачи им се допушва, когато са изнервени или когато употребяват алкохол, или когато са в почивка в офиса, или когато стоят и чакат някого, или когато... не спят.

Пушачите са физически зависими към никотина – не към цигарения дим, не към пушенето, не към кафето с цигара, а само към никотина, който се съдържа в тютюна. Той е техният наркотик и тялото им има нужда да го приема постоянно. Но те са и психически зависими към пушенето като действие и преживяване. Това обуславя нуждата им да запалят цигара дори когато организмът им няма нужда от никотин.

Това е пристрастяването – комбинация от глупостта на пушача, действието на никотина в цигарения дим и реакциите на нашият мозък. Заедно те оплитат нещастния пушач в една здрава мрежа, от която той не може да се измъкне. До момента в който реши да използва разума, вместо волята си.