Цигарата и тийнейджърът през миналия век

Имах един роднина, беше от поколението на моите родители, родени през 50-те години на миналия век, беше пушач и имаше един лаф: Човек, който не пие и не пуши – нищо не става от него!

Един вид да пушиш е по-нормално отколкото да не пушиш. А най-добре да пушиш и да пиеш – тогава си истински завършен мъж. Останалите са загубеняци и от тях нищо не става.

Да, донякъде такова беше мисленето през далечното минало, в което аз се родих и израстнах - 70-те и 80-те години на миналия век, времето преди настъпването на нашата „демокрация“.

Знам, че за съвременните тийнейджъри разказите за онези отминали времена са смешни и непонятни, но за нас – родените тогава, това са най-хубавите години от живота. Защото бяхме млади, а младостта винаги е хубава, в каквито и времена и норми да я поставиш. И заради тези хубави години, които никога няма да се върнат, искам да направя един лирично-носталгичен спомен за тийнейджърът и цигарата през миналия век, пък току виж и някой днешен младеж се впечатлил.

Искам първо да уточня, че под „тийнейджър“, „младеж“, „подрастващ“ и всякакви подобни имам впредвид учениците между 9-ти и 12-ти клас - периодът на средното образование по онова време. Това беше етап от нашето развитие, през който момичетата и момчетата израстваха и ставаха мъже и жени, което винаги е свързано с големи вълнения, проблеми, сътресения и немалко грешки. Преди това си бяхме почти деца, а след това – вече пълнолетни хора и макар тези периоди да са също толкова интересни, тук ще се спра само на онези няколко години. И причината е много проста – в този период от живота си, аз и много други като мен, освен всички останали разумни и неразумни неща, направихме и една от най-големите глупости в живота си - пропушихме. Така че това ще е един лирично-носталгичен спомен и за глупостта на тийнейджърът през 20-ти век.

Нашата прекрасна младост се развиваше в духа на времето, в което живеехме, а най-характерната му черта и най-голямата разлика със сегашното време за мен бяха технологиите. По онова време те си бяха като от миналия век – все още не бяха изобретени основни тийнейджърски ценности като интернет, компютри, мобилни телефони и всякакви други средства за губене на време и асоциализиране на хората. Най-върховото постижение в комуникационните технологии беше стационарния телефон, но той имаше едно голямо неудобство от днешна гледна точка – беше стационарен и за да чуеш някого, той трябваше да си е вкъщи, както и ти, разбира се. Не искам да ти говоря за нивото на музикалната техника, или за колите, за телевизията и за всичко останало.

Ще попиташ защо технологиите са толкова важни? Ами защото те тотално промениха и продължават да променят живота на хората и в частност на тийнейджърите. В нашата младост поради липсата на съвременните технологии животът ни беше 100% реален и 0% виртуален. Нашият интернет бяха книгите и списанията, вместо имейли пишехме писма, споделянето на историите ставаше само от уста на уста, лайкването се изразяваше във влюбени погледи, приятелите се брояха на пръсти и се познаваха в нужда, вместо компютри и смартфони използвахме предимно мозъците си. И в основата на нашия бурен тийнейджърски живот беше живата връзка помежду ни, нещо, което все повече отсъства сред хората като цяло.

За добро или лошо, ние се родихме и израстнахме във време и най-вече място, което се развиваше различно от останалия свят и това даде своят отпечатък върху всеки човек. Най-характерната черта на това време, наречено комунизъм, за мен бяха ограниченията – от най-битовите неща, като дрехи, храни и телевизия, до най-фундаменталните ценности, като пътуване, говорене, мислене, желания. Много неща бяха ограничени, много неща бяха забранени, много неща бяха изопачени и изкривени.

В България през годините на комунизма всички бяхме равни – всеки човек имаше почти толкова, колкото и всички останали. Всички караха еднакви коли, обличаха се с еднакви дрехи, живееха в еднакви жилища, изкарваха еднакви пари, ходеха на едни и същи места. Нямаше бедни и богати и това изключваше както завистта към другия, така и възможността някой човек да се отличи с нещо материално от останалите.

Цялата тази обстановка определяше житието и битието на един тийнейджър в България в края на 20-ти век. Една от характерните черти на всеки подрастващ, независимо къде и кога живее, е желанието му да изпъкне сред връстниците си. Естествено, за да го забележат всички представители на другия пол. Но в онези времена това не беше много лесно точно поради битовите ограничения, които имахме и поради равенството между всички.

По онова време нямаше как да се изфукаш с някаква супер яка кола, защото на никой не му купуваха кола, когато стане на 18 години, както сега, а и колите изобщо не бяха супер яки. Единствения шанс да повозиш гаджето или съучениците си беше ако баща ти е толкова ларж, че се съгласи да ти даде за малко 20-годишната скъпоценна семейна реликва, която в онези времена беше по-ценна и пазена дори от кристалния сервиз в хола.

Много трудно беше да се отличиш с някоя готина дреха, или яки маратонки, защото такива неща имаше само в едни специални магазини, до които повечето хора нямаха достъп. Единствено ако някой твой родител имаше вземане-даване с чужбината(ТИР –аджия, работещ в ЛИБИЯ, човек с връзки в КОРЕКОМ или ... извънземен) можеше да се снабдиш с нещо такова и тези младежи наистина се отличаваха от другите и будеха завист и възхита сред съучениците си.

Върхът на техниката беше да имаш голям и мощен касетофон, но това беше същото като с дрехите. Обикновено тези, които имаха готини дрехи имаха и касетофони, които носеха на всички събирания и го играеха нещо като Ди Джеи – пускаха музика и изпълняваха музикални желания, което допълнително ги издигаше в очите на другия пол.

Парите по онова време изобщо не бяха фактор, нито пък с тях можеше да изпъкнеш сред останалите, защото всички бяха почти равни в доходите си, а и защото нямаше какво по-особено да си купиш, дори и да имаш повече пари.

Като цяло, изпъкването сред връстниците в онези години не беше лесна задача. Ако си щастливец с родител от гореспоменатите нещата се получаваха от само себе си, но останалите нямаха много възможности. Да се отличиш с ум и постижения в ученето не беше особено престижно и по-скоро се отразяваше негативно на имиджа ти. Остроумието, артистичността, духовитостта помагаха, но някакси не бяха достатъчни, за да те изстрелят много нагоре в класациите. Трудолюбие, доброта, скромност бяха качества, уважавани от бабите ни, но изобщо неоценявани сред връстниците.
Един от неподвластните на времето и мястото начини тийнейджърът да изпъкне винаги е бил бунтът срещу ... нещо. И тук не говорим за бунт срещу ситемата, което в онези години беше доста опасно, а за малките бунтове на младостта, които са и толкова присъщи – срещу родителите, срещу учителите, срещу всички ограничения на възрастните, които пречат на развитието им.

И тук своето достойно място заемат цигарите и алкохола – вечните символи и оръжия на младежкото недоволство. По онова време за радост нямаше наркотици – комунизма някакси ни опази от тях, и затова пушенето и пиенето на алкохол бяха единствените средства за подрастващия младеж, с които той можеше да блесне сред връстниците си.

Общо взето, за всеки един тийнейджър в онези времена важеше следния закон: ако пушиш и пиеш ти си лошо момче или лошо момиче, което автоматично те издига на върха на тийнейджърската класация.

За момчетата това означаваше:

- стремително покачване на акциите ти сред момичетата(дори и сред непушачките и зубърките) – лошите момчета са в пъти по-желани от добрите и момичетата няма как да устоят на мъжественото ти излъчване, когато ги заговориш с цигара в уста и издишаш в носа им облак дим. Ако можеш да правиш кръгчета от него си още по-напред.

– приемане в клуба на отворените момчета – това още повече покачва курса на акциите ти, като същевременно понижава акциите на останалите – непушещите задръстеняци. Освен това ставаш гъст с най-големите побойници(защото те задължително пушеха), което те спасяваше от евентуална разправа с тях, а в същото време ти дава възможност да заплашиш някой друг със „твоя човек“.

– Отварят ти се куп възможности да заговориш някое момиче – като му дадеш огъчне, като го почерпиш с цигара, като избягате заедно от час за да пушите.

– Ако някой учител те хване с цигара(което по мое време си беше сериозно провинение) това на секундата те изстрелва нагоре във всякакви класации, мълвата за твоя подвиг се разпространява мълниеносно и ти ставаш героя на деня. Съответно – акциите ти скачат до небето.

– И още куп други преки и косвени предимства, които ти даваха сили да полетиш в облак цигарен дим.

За момичетата нещата бяха подобни:

- Покачване на акциите ти сред момчетата – щом пушиш, значи си от отворените момичета, което в момчешките фантазии можеше да означава 2 или 200. В повечето случаи – 2000. Което ти дава власт като на пчела-майка – можеш да накараш всяко едно момче да направи всичко за теб само заради един твой поглед.

- Приемане в клуба на отворените момичета – това те издига няколко нива над задръстените зубърки, които не пушат.

- Отварят ти се куп възможности да те заговори някое момче – той ще ти поиска цигара, после ти ще му я върнеш, ще пушите заедно в тоалетната и така.

- И още много скрити и явни ползи и предимства.

Казано накратко – ако пушиш си на върха, а ако не пушиш – на дъното на неписаната тийнейджърска класация, която за всеки младеж се явява най-важното нещо в живота. Айде сега ти ми кажи дали няма да пропушиш в такава ситуация. Няма начин да не пропушиш! Дори и ще пропиеш, защото пушенето и пиенето са като два реактивни двигателя, които ще изстрелят тийнейджърския ти имидж чак в космоса.

Ако пък нито пиеш нито пушиш – познай? Ти си смотан, зубър, задръстен и каквото още се сетиш. Котираш се единствено сред себеподобни смотани и задръстени, с които образуваш една смотана и задръстена група, която е нежелана в редиците на отворените. Съжалявам, приятел, сам си го направи! Ако решиш, че искаш нещо повече от живота грабвай кутия цигари и идвай да ти покажем за какво става въпрос.

По спомени от онези далечни години повечето ми съученици пропушиха през този период, също като мен. И как иначе - когато един 15-16 годишен пъпчив, рошав и с наболи мустачки младеж захапе смърдящия фас става по-секси от Брад Пит. И не само в собствените си представи, мисля си, че дори тези съученици, които не пушеха гледаха с друго око на пушачите. А това се постигаше толкова лесно – нужно беше само да преодолееш първоначалното отвращение от поглъщането на цигарения дим и си готов.

Каквото и да си говорим пушенето си беше някакво геройство в очите на повечето ученици, а пушачите бяха в своеобразния тийнейджърски елит. Разбира се, това беше възможно благодарение на глупавите младежки представи за света и живота, и беше валидно единствено в нашия ученически свят, но пък кой ли го интересуваше нещо друго, освен този свят. За един тийнейджър най-важното нещо в живота беше одобрителния поглед на останалите и това си струваше всяка една жертва или глупост.

Нещата не са по-различни в основата си дори и днес. Въпреки различните условия, при които е поставен тийнейджърът е бил и винаги ще бъде жертва на своето израстване. А когато порастне достатъчно може и да осъзнае, че максимата за цигарите, която го е накарала да извърши най-голямата глупост в живота си, всъщност е била разбрана напълно погрешно.

Защото истината е, че ако пушиш си на дъното, а не на върха. Съжалявам, получаваш двойка!