Това, което не ме убива ...

... ме прави по-силен!

Доскоро смятах, че тази мисъл принадлежи на някой бодибилдър, защото съм чувал доста да се размята в тези среди. А и в пълна степен се отнася за техните тренировки, както и за спорта като цяло. Защото трудностите и травмите в спорта не могат да те убият, но ще те направят по-добър спортист. Това е позитивния опит, който те движи напред и те развива.

Авторът на тази мъдра мисъл всъщност е немския философ Фридрих Ницше, но това няма особено значение за настоящата статия.

Каква връзка има тази мисъл с цигарите? Ами според мен това е нещо като неписано криворазбрано мото на пушачите. Да, знам че звучи малко налудничаво, но сега ще обясня защо мисля така.

Всеки пушач знае, че цигарите са много вредни, че от тях можеш да се разболееш и да умреш, че милиони хора умират всяка година заради пушенето, че то неминуемо дава отражение на здравето, че колкото повече и по-дълго пушиш толкова по-зле за здравето ти като цяло. Всеки пушач знае това и въпреки всичко продължава да пуши. И ако му кажеш всички тези факти за цигарите и здравето, които той така или иначе знае, и ако го попиташ защо, въпреки това продължава да пуши, той веднага ще те обори с куп железни аргументи:

- Пуша вече n на брой години и не съм се разболял или умрял – значи аз съм от онзи процент пушачи, които няма да умрат и няма да се разболеят от нищо. Защото съм късметлия!

- Пуша вече n на брой години и нищо ми няма – значи аз дори съм от онзи процент пушачи, за които изобщо няма никакви последици от пушенето. Защото съм много здрав!

- Един човек, който цял живот пушеше умря на 100 години, а друг, който никога не е пушил умря млад от рак на белия дроб. Това означава, че онези приказки за пушенето, разболяването и умирането нещо не са много верни. Затова няма да им вярвам и ще си пуша!

- Организма ми толкова е свикнал с цигарите, че ако спра да пуша ще се разболея от нещо и дори мога да умра. А така като си пуша съм си добре! Така че – продължавам да си пафкам и това е!

- Когато усетя, че цигарите ми вредят веднага ще спра и ще се предпазя от това, което може да стане. Макар че точно на мен нищо няма да ми се случи, сигурен съм!

И още много такива мъдрости има в торбата с мъдрите мисли на пушача, да не цитирам сега всички глупости, които съм чул по тази тема.

Казано накратко за пушача ситуацията е следната: Това, което не ме убива ме прави по-силен!

Тоест – щом пуша вече толкова време и нищо ми няма значи на мен цигарите никога и нищо няма да ми причинят, тоест няма да ме убият. А щом няма да ме убият, значи ще ме направят по-силен, поне духовно.

Много героично, много възвишено, много поетично!

И много наивно, да не кажа глупаво, че някой ще ми се обиди. Пушачите обаче, не само, че ги говорят тези неща, ами и ги мислят и за тях това е самата истина. Никога няма да чуеш някой пушач да казва „Аз ще се разболея и ще умра заради цигарите“. Ако случайно го каже, то е за да се направи на интересен, а не защото го мисли или допуска, че може да му се случи. Да, той знае, че много пушачи се разболяват и умират, но също така знае и е сигурен, че на него нещо такова НЯМА да му се случи. Няма как, не и на НЕГО!

На какво се гради тази увереност? Единствено на факта, че досега пушача все още не е усетил някакъв отрицателен ефект от пушенето!!!

Той знае, че пушенето разболява и убива, но пали цигара, изпушва я и ... не се разболява, не умира и дори не усеща да е станало нещо лошо с него. Това е най-желязното доказателство, че него статистиките за жертвите на цигарите просто не го ловят, че той е застрахован от всичко лошо на този свят и го чакат щастливи старини с цигара в уста. Край, точка, проблема е решен – пуши си спокойно и хич да не ти пука!

Но както винаги се случва се появява едно голямо НО, което обръща нещата с краката нагоре и цигарата с филтъра към огънчето.

НО в един прекрасен ден пушача изведнъж усеща НЕЩО. Нещо става с него, нещо лошо, нещо, което до сега не се е случвало. Не, няма как да е заради цигарите, те не му вредяха до сега. Със сигурност е някаква грешка, няма как точно на него да му се случи. Та той е застрахован, и е късметлия, и е изключително здрав. А и не пушеше чак толкова много, само по 1 кутия на ден. Комшията му е много по-възрастен и пуши по 2 кутии, а нищо му няма. Какви са тези медицински закони? Защо точно на него се случва? Защо?

Това, което не ме убива, ме прави по-слаб!

Така всъщност звучи онази мъдра мисъл отнесена към пушачите. Защото цигарите действат бавно и незабележимо. От една цигара нищо не може да ти стане, нито от една кутия. Но с всяка цигара ти вкарваш в организма си малко количество отрова, което се натрупва и руши здравето ти. Тук няма застраховани, няма късметлии, няма толкова здрави хора, на които цигарите не причиняват нищо. Въпросът не е ДАЛИ пушенето ще ти навреди, а КАКВО и КОГА ще ти причини.

Уви, грешката винаги е вярна. Пушача става поредната жертва на своята глупост и потвърждава статистиката, на която до днес не вярваше. Той започва да проклина съдбата и собствената си наивност. Разкайва се за грешката си и съжалява, че не е послушал умните хора, които са му казвали да спре цигарите. Обещава, че вече ще слуша всички, и че повече никога няма да пуши, само веднъж да премине това изпитание.

Това, което не те убива сега, ще те убие по-късно!

И това също е вярно. Защото когато усетиш ефекта от пушенето върху себе си вероятно вече ще е късно за всичко. Тъжно и гадно е, но е самата истина.

Когато осъзнае всичко това пушача захвърля цигарите и се впуска в отчаяни опити да заличи всички изминали години и да върне времето назад, но това няма как да стане. Единственото, което постига е най-накрая да проумее, че е бил пълен глупак, които е заменил всичко ценно в живота си за един миризлив фас. И между ред сълзи и горчиви мисли на съжаление, с последните си останали сили запалва по някоя цигара, защото вече е късно за всичко ...