Лошия пример на ''добрия'' родител

Крушата не пада по-далеч от дървото. Всеки е чувал тази поговорка и знае за какво става въпрос – че децата обикновено приличат на своите родители. Това си е факт неоспорим и всеки може да види тази поговорка претворена в дела, само трябва да се огледа около себе си или в себе си.

Да, ти приличаш на своите родители, а ако имаш деца те приличат на теб – и външно и вътрешно. Някои са пълни копия, други приличат донякъде, но повече или по-малко всеки носи по нещо от родителите в себе си.

Гледам го сега и моя син – расте един такъв височък, ама нормално – и баща му, че и майка му са стройни. По физиономия също е взел по нещо и от двамата. От време на време обаче го виждам да проявява черти от моя характер и се раздвоявам – ако е нещо хубаво се кефя: „Ех, бащичко, да си жив и здрав“, обаче, ако е нещо, което не харесвам се дразня – „Не можа ли да вземеш само хубавото от мен бе, синко, ами трябваше да грабиш наред?!“

Ами не може, децата вземат от родителите всичко наред, затова ако не искаш да приеме нещо от теб просто не трябва да му го предлагаш. Тоест – внимавай какво правиш или не правиш, защото можеш да видиш всяка своя черта или навик проявени от собственото ти дете.

Опааа, сети ли се сега за какво ще си говорим, тоест аз ще пиша тук с цел да ти стане гадно и да угасиш цигарата? Да, за ефекта, който ще има твоето пушене върху децата ти. И да, тук ще засегна родителите-пушачи, така че другите могат да си отдъхнат и да запалят една цигара, защото това не се отнася за тях. Шегувам се, естествено, тук цигарите са забранени!

Мисля, че този въпрос е изключително много подценяван и омаловажаван от пушачите – от незнание, от небрежност, от непукизъм, от глупост или заради това, че те са егоисти и поставят на първо място цигарите, дори и пред собствените си деца. Повечето пушачи са убедени, че с пушенето си вредят единствено на себе си, така че никой няма право да им каже каквото и да е – те са големи хора, тровят се по свое желание и не ангажират никого с това.

Да, ама не! Това, неуважаеми пушачо можеше да е вярно, ако ти беше единственото живо същество на този свят, обаче я се огледай, май не си сам тук. И да позная ли – ти си горд родител, който има самочуствието на човек, даващ всичко за децата си? Ако това е така сега ще си поговорим за родителската отговорност.

Станеш ли родител – спукана ти е работата! Вече не си отговорен само за собствения си задник, а и за един нов човек, който за добро или лошо ще прилича на теб, когато порастне. И ще вземе от теб не това, което му кажеш, а това, което му покажеш. Така стоят нещата – важни са не думите, а делата! Виждаш ли, и рима ти измислих, за да ти е по-гадно.

Темата с възпитанието на децата е необятна, там няма рецепти за успех и 2 + 2 никога не е точно 4. Обаче има закономерности в развитието и те са обобщени точно от поговорката за крушата и дървото. Детето ти ще прилича на теб каквото и да правиш или да не правиш. То прилича на теб още преди да се роди, защото носи гените ти, но и след това постоянно ще се учи, ще копира и ще взема от теб.

Сега да видим къде са цигарите в цялата тази схема. Ами ето къде: Децата в семейства на пушачи пропушват много по-често от тези, в семейства на непушачи. Това е факт и е доказан от различни проучвания *. И този факт води до там, че пушенето се предава от поколение на поколение като олимпийския огън.

Сега се опитай да погледнеш от настоящето малко напред в бъдещето. Ти си пушач и имаш дете. Това дете израства покрай теб, взема пример от теб, копира твоите постъпки, иска да прилича на теб. Ти си добър родител и даваш всичко от себе си за детето си, обаче то израства в среда, в която пушенето е ежедневие и е най-нормалното нещо на света, щом неговия родител го прави постоянно. Какво мислиш, че ще стане с това дете? Да, ти осъзнаваш, че пушенето е нешо лошо и детето ти не трябва да го прави. Да, ти непрекъснато му обясняваш или го възпитаваш в това да не повтаря твоята грешка. Но какво мислиш, че ще постигнеш? Детето ти ще се вслуша в това, което му казваш или ще те гледа какво правиш? Едва ли си толкова наивен да вярваш, че ще постигнеш нещо особено с думите си ...

Да, ако твоето дете пропуши вината ще е и твоя. Мисля, че каквото и да правиш, ако детето ти расте в среда на пушачи най-вероятно и то ще пропуши като порастне. Не ти се вярва? Тогава огледай се около себе си и виж какво се случва в семействата на пушачи. Преброй колко деца, които растат в такива семейства започват да пушат като порастнат. Повярвай ми, много са. Повечето деца, които израстват в семейства на пушачи също пропушват когато порастнат.

Кой е виновен за това? Отговори си сам, аз знам отговора.

За съжаление покрай себе си виждам страшно много примери за родителска безотговорност, дори и от отговорни хора.

Някои родители изобщо не се и опитват да предпазят децата си от цигарите. Те са от онези заклети пушачи, които никога няма да откажат цигарите, защото за тях с пушенето започва и завършва живота. Тук няма спасение – децата им са обречени да станат същите пушачи като тях, освен ако по някаква случайност не се отвратят от цигарите и не станат заклети въздържатели. Има и такива случаи, но те са по-скоро изключенията, които потвърждават правилото.

Други родители, също заклети пушачи правят някакви плахи опити да предпазят децата си, когато разберат, че те тръгват по този път, но това е колкото да имат оправдание, че не са останали безучастни. След това обаче си казват „Е, какво да направя, нека да пуши детето, то нали и аз пропуших на неговата възраст“ и настъпва една цигарена идилия, в която всеки е спокоен, че ако цигарите му свършат има и други пушачи вкъщи – ще вземе от тях.

Има и родители-пушачи, които осъзнават що за опасна идиотщина е пушенето и се опитват по всякакъв начин да предпазят детето си да не тръгне по този път – с разговори, наказания, заплахи и каквото се сетят. Мисията им обаче почти винаги е обречена на неуспех, защото неминуемо стигат до момента, в който детето им задава неудобния въпрос „Защо аз да не пуша, като ти пушиш?“. Всякакви тъпи отговори от рода на „Ти мен не ме гледай“ или „Аз сбърках навремето, ама ти не трябва да го правиш“ просто затвърждават решението на детето да тръгне по родителския път.

Това е лошият пример на добрия родител. Причини – различни, но резултатът е един и същ – децата на пушачите също стават пушачи. Такива примери има навсякъде около нас, виждам ги постоянно и всеки от тях ме убеждава в тази закономерност. Даже като се замисля не се сещам за деца на пушачи, които не са пропушили когато са порастнали.

Виждам обаче и обратния пример – деца, израстнали в семейства на непушачи са много далеч от пропушването. Повечето от тях напълно осъзнават за какъв глупав и опасен навик става въпрос и дори лошата компания трудно може да ги вкара в този капан. И това осъзнаване не е постигнато с някакво целенасочено говорене и обясняване от родителите, а само благодарение на това, че детето расте в среда на неприемане на цигарите и пушенето за нещо нормално или добро.

За съжаление, аз съм едно от многото потвърждения на правилото. Баща ми беше пушач и аз пропуших в ученическите години. Дали, ако, как, защо и всякакви други въпроси нямат никакво значение, защото това е факт, който не може да бъде променен.

Мога да обвинявам моите родители, че не са ме предпазили от цигарите, но вече няма смисъл от това. Сега обаче аз съм на тяхно място. Имам син, за който съм отговорен. Той ще прилича на мен, и сигурно ще вземе от мен черти, които не харесвам. С това няма как да се размина, но мога да направя нещо, което да го предпази от моята грешка с пушенето.

Бившите пушачи са най-добрите специалисти по отказване на цигарите. Аз обаче трябва да стана най-добрия специалист по предпазване на детето си от пропушване! Тежка задача е това, но за мен е мисията на живота ми и трябва да се справя! За начало той ще израстне в семейство на непушачи. А когато порастне ще му дам да прочете една книга.