Отказването е най-лесното нещо на света ...

Световноизвестният писател Марк Твен явно е бил майтапчия, защото го е завъртял така, че да направи гадната истина по-лесна за възприемане. А гадната истина е, че отказването на цигарите хич не е толкова лесно, колкото изглежда, дори е изключително трудно, а за повечето хора е направо невъзможно.

Дори и да не си прочел статиите Анатомия на едно отказване и Най-(не)работещите методи за отказване на цигарите, ако си пушач със сигурност си правил опити да откажеш цигарите и знаеш как протича и как завършва всеки от тях. Общо взето както и да го мислиш и да го въртиш и сучеш, какъвто и начин да избереш, както и да се опиташ да го направиш отказването на цигарите винаги е едно и също – решението е лесно, изпълнението е много трудно, а финала – почти винаги неуспешен.

Защо, по дяволите, е толкова трудно?

Като човек с дългогодишен стаж като пушач и с много опити за отказване зад гърба си, от собственият си опит знам колко трудно е отказването. Но като вече бивш пушач, който успя да се справи с цигарите, мисля, че разбрах защо всъщност е толкова трудно и защо почти винаги опитите завършва с неуспех. И дори за себе си намерих начина за успешно отказване. Това, естетвено е тема на цяла една книга, но тук ще ти разкрия защо според мен отказването на цигарите е винаги трудно и почти винаги невъзможно.

Причина 1:

Ще започна малко по-отдалеч, защото така ще стане по-ясно. Пушачите обичат да пушат и това е факт. Няма значение дали това е най-тъпото нещо на света, няма значение дали е гадно и идиотско, няма значение какво дава и какво взема – пушачите обичат да пушат. И няма значение защо обичат да го правят, дали е навик, дали е пристрастяване, дали е грешка или глупост – пушачите обичат да пушат. Те знаят, че цигарите са всичко лошо, което са, но въпреки това за тях пушенето е нещо важно, приятно, необходимо и нещо, с което не искат да се разделят и това е факт, каквото и да казват и каквито и герочини намерения да декларират.

Заради този факт когато един пушач реши да спре цигарите за него това представлява ОТКАЗВАНЕ от нещо, което обича да прави. И точно това е причината отказването на цигарите да е изключително трудно и да завършва с неуспех.

Пушачът е ПРИНУДЕН да се откаже от нещо, което харесва и това е силово налагане на нещо, което е против неговите желания. Тук става противопоставяне на две сили:

– желанието на пушача да пуши, което е изключително силно и е подкрепено от пристрастяването му към цигарите и дългогодишният му навик да пуши непрекъснато.

– намерението да не пуши повече, което е подкрепено единствено от разбирането, че пушенето е изключително лошо и вредно, а отказването на цигарите е също толкова добро и полезно.

Или казано по просто – това е сблъсък на ИСКАМ срещу ТРЯБВА. На страната на ИСКАМ е всичко, което пушача обича и желае, а ТРЯБВА разполага само с едно-едничко оръжие и това е ВОЛЯТА. Затова и успеха на отказването зависи най-вече от това колко силна е тя.

В тази неравна битка волята на пушача е подложена на непрекъснати тежки изпитания. Тя трябва да устоява на желанието му да прави любимото си нещо всеки ден и по всяко време. А тази задача е изключително трудна, защото мислите на пушача се въртят единствено около това, което иска, но не може да получи. Колкото и да се опитва да не се сеща за цигарите те са постоянно в главата му. Всяко нещо, което до вчера е правил с цигарка в уста днес му напомня, че вече не може да го прави. А най-тежкото изпитание е когато попадне в компания на пушачи, които сладко подръпват от фасовете си без изобщо да се съобразяват с нещастника до себе си.

Според теб какъв човек с каква воля трябва да си, за да устояваш на постоянната си вътрешна борба и желанието си да запалиш ден след ден, всеки ден? Ми трябва да си нещо средно между робот, свръхчовек и извънземно. Срещал съм хора, които са успявали по този начин да се справят с цигарите, но се броят на пръстите на едната ми ръка. Моята средностатистическа човешка воля успяваше да изкара максимум няколко дни, след което се предавах.

Причина 2:

Когато пушача каже „Аз няма да пуша повече“ той си ЗАБРАНЯВА да прави нещо, което му е приятно и това вече е проблем.
Човешката психика е така устроена, че когато нещо е забранено обиковено става по-желано. Ако пък забраненото е нещо, което харесваш то става дори още по-желано. Нещо подобно се получава и при отказването на цигарите – пушенето става ЗАБРАНЕНО, тоест НЕ МОЖЕ и НЕ ТРЯБВА да се прави. И това автоматично го прави още по-желано, а това пък прави отказването още по-трудно.

Това е все едно на едно дете да му кажеш „Не скачай, че ще паднеш!“ Това не само, че няма да го спре, ами ще го амбицира да направи най-невероятния скок в живота си. И колкото повече му повтаряш „Недей!“, толкова повече то няма да иска да спре.

Нещо подобно се случва с пушача, когато си каже, че НЕ ТРЯБВА да пуши повече – това засилва желанието му и го кара да мисли само за цигарите. Съответно това поставя волята му под още по-серизоно изпитание, а мисълта, че ще е така ЗАВИНАГИ го смачква и захвърля като изпушен фас.

Причина 3:

Когато пушача реши, че няма да пуши повече той се отказва и си забранява нещо, което обича да прави, но за да му е още по-гадно тези ограничения са ЗАВИНАГИ. Пушача НИКОГА повече няма да може да докосне цигара, никога няма да вдиша вълшебния дим, никога няма да държи в ръката си тлеещия фас, никога няма да пие кафе с цигара и всички останали хубави неща, с които е свикнал. НИКОГА, представяш ли си? Това звучи като смъртна присъда и напълно смачква и малката останала увереност, че нещо може да се получи.

Изпадал съм в такава ситуация и знам, че само като си помислех, че НИКОГА повече няма да пуша и ми се допушваше зверски. И се чувствах като човек без цел и смисъл в живота. Като корабокрушенец на самотен остров. Като осъден на доживотен затвор без право на помилване. Айде ти се мобилизирай в такава ситуация и намери някакъв стимул за живот, защото аз не намирах.


Сега разбра ли защо отказването на цигарите е толкова трудно и при много малко хора се получава? Ами защото когато подходи по този начин пушача се впуска в обречена мисия, все едно да излезе с голи ръце срещу тежко въоръжен противник.

Няма как да разчиташ на волята си, за да преодоляваш желанието си за нещо през остатъкът от живота си, защото във всеки един момент, в който проявиш слабост ще бъдеш на ръба да запалиш „само една цигара“. А тя никога няма да е само една, а ще е първата от многото, защото просто ще пропушиш пак.

Ех ти, наивни ми приятелю, решил така геройски да се справи с цигарите, мисията ти почти със сигурност е обречена на неуспех, ако решиш да действаш по този начин. Но ти не се отказвай, а опитвай отново и отново. А когато ти омръзне прочети книгата ми и може да откриеш нещо, което ще ти помогне. И тогава отказването може наистина да е най-лесното нещо на света ... Знам, защото вече го направих!