Цигарата – майка на мизерията!

Даа, неприятна тема за пушачите. Стане ли въпрос за това те стават като сгафили политици – знаят, че няма как да се скрият, но отричат до последно и вадят от 9 пепелника фасовете, за да излязат невинни.

Истината обаче е гнусна, гадна, миризлива и както искаш така я наречи. Пушенето си е мизерна история откъдето и да го погледнеш.

Да започнем отвътре навън – тоест от миризмите, които съпътстват пушача, които излизат от него и се носят около него, и остават дълго време след него.

Какво да кажа по този въпрос? То че е мизерия и гнусотия е ясно на всеки, но на моменти чак става тъжно и тягостно.

Как така, ще попита някой пушач, който си знае и мизерията и гнусотията, но не е предполагал, че тук може да се крие чак пък тъга??? Веднага давам пример, за да съм по-лесно разбираем:

Представи си, че си на работа, и както си вървиш по коридора и си мислиш за море, плаж и бира, и изведнъж срещу теб се задава любимата ти секси колежка(понеже съм мъж си представям колежка, жените да си представят колега). И тъкмо я добавиш и нея в морската си фантазия - по бански, по-изпотена и от бирата, когато се разминавате и усещаш дъха и ... Работата е ясна – била е в почивка и набързо е смачкала 2-3 цигари. А това не е оставило място за нищо свежо в устата и, и по подобен начин се е отразило на дрехи, коса и всичко останало. Любимата ти секси колежка вече изобщо не е секси и никога повече няма да бъде. Дори вече не искаш да си я представяш на плажа, че ти разваля вкуса на бирата. Тъжно, нали??

Е, дори и да не е тъжно, хич не е приятно, нито пък секси. Но както всички знаем лощият дъх е запазена марка на пушачите. Особено вечер след изпушени безброй цигари устата на един пушач е едно от най-неприятните неща, които със сигурност не искаш да е близо до теб. Добрата новина е, че тази миризма можа да бъде донякъде прикрита, ако пушача не си отваря устата в близост до носовете на околните – тоест, ако мълчи като риба и поема въздух без да издишва.

Не така стои въпроса с уханията, които се носят от дрехите на пушачите. Сигурно си бил на място, където се пуши, например в някоя квартална кръчма, и знаеш какво става с дрехите ти. На сутринта като ги помиришеш и ти се иска да ги изгориш.

Добре е, че пушачите не са така настроени към миризмата на цигари, защото тогава трябваше да изгорят и колите и къщите си, защото те ВОНЯТ.

Няма как да не си влизал в стая, в която се е пушило цяла нощ. На сутринта дори запушеният нос не може да те спаси от смрадта, която те удря в лицето.

Друга мила мизерна картинка – пушенето в колата. Е няма такава тъпотия. Нали ти е ясно, че мястото е колкото една малка тоалетна и дима от една цигара ще го превърне в подвижен лисичарник. И вътре нито се диша, нито се вижда, всичко е мъгла, ама от най - миризливата. Като видя някой такъв тютюнджия да бълва пушеци в колата и направо ми се иска да го сваля от нея - да ходи пеша и да пуши колкото иска.

Някой пушач сега ще каже – какво толкова, някакви си миризми, ти пък много си гнуслив, аре стига си се заяждал с хората, никой не те кара да душиш около пушачите и после да се оплакваш.

Добре де, може и така да е, обаче тя мизерията не се изчерпва само с миризмите. Има още гадости, които цигарите произвеждат.

Представи си, че след няколко месечно спестяване и колебание най-после успяваш да си купиш онази толкова невероятна дрешка от мола. Струваше колкото 3 пенсии на баба ти, но пък как ти стои само!!! И сега бързо с новата придобивка към онова якото кафе на центъра да те видят всички. И представи си как сядаш в кафето, палиш небрежно цигара и тайно се оглеждаш дали всички те зяпат завистливо. И тъкмо установяваш, че май вече имаш обожатели, когато внезапно духва вятър, който с един порив изпраща всичко черно от пепелника върху новата ти дрешка. Ужас!!! Опитваш да почистиш пепелта с треперещи ръце, но само я размазваш хубаво. С някакви салфетки и кърпички довършваш картинката, а накрая за капак бутваш кафето и то естествено се разлива върху доскоро новата ти дрешка.

Гадно, но винаги може да е по-зле – нали знаеш как като караш и пушиш в колата фасът ти понякога се изплъзва от ръката. Естествено, че ще падне върху теб, или върху седалката. И на двете места дупките са нещо, което ще проклинаш с месеци.

Цигарите притежават и една изключително гадна екстра – фасовете. Те са буквално насякъде – на улицата, на тротоара, на плажа, в тревата. Виждал съм фасове по екопътеки, по планински върхове, на ски писти. Те са почти най-нормалната гледка навсякъде – погледнеш ли към земята и хоп – фасче. За пушача най-естественото нещо на света е да си хвърли фаса ... някъде, където и да е. И дори си има едно отработено движение за това – със средния пръст и палеца фаса се изстрелва на няколко метра и вече не е негова грижа – някой друг е длъжен да го изчисти. Много е яко да пушиш на плажа и после фаса – в пясъка. Изобщо не се вижда и дори няма нужда от пепелник. А и децата като тръгнат да ровят в пясъка ще го почистят ... или изядат, но на кой му пука.

Мизерията съпътства пушача през целия му живот. Тя е навсякъде около него и в него, тя е в колата и домът му. Той я носи със себе си, създава я, разпространява я, залива себе си и околните с нея. Тя е естествената му среда на живот и зоната му на комфорт.

Ko? НE! Tой не е мизерник, той просто живее в мизерията, която сам си създава!